Винарна
Зона за развлечения- просторно помещение оборудвано с кухня, трапезария, кът с мека мебел и камина, 2 TV, караоке, шах, табла и други игри. Механа – автентичен интериор и атмосфера, 30-35 места, кухня, TV, музикална уредба Барбекю- възможност за приготвяне на чеверме, ястия на пещ и скара по предварителна заявка.

От древността Родопите са тайнствена и загадъчна планина. Планината на митичния Орфей и бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий. Археологическите разкопки свидетелстват за наличието на живот от около ХІІ век пр. Христа. Останките от множество тракийски крепости говорят, че тук в древността е кипял богат обществено-културен живот. Крепостите са охранявали тракийския път от гр. Абдера (на Егейско море) за Истрос (р. Дунав). Залежите на руда в региона благоприятстват за развитието на металодобива и ювелирното изкуство от дълбока древност. Находките на бронзови тракийски фибули говорят, че още през 7-8 век пр. Хр. е имало центрове на отливно производство. На сегашната територия на Община Чепеларе са намерени повече от една трета от всички дъгови еднопружинни фибули. Рударството продължава да се развива и след покоряването на района от римляните. За това косвени сведения се съдържат в раздела за мините и онези, които работят в тях, в Закона на император Валентиан I (364-375 г. сл. Хр.) и в творчеството на римския поет Клавдий (ІV в. сл. Хр.). Откритите при археологически находки стъклени съдове, чаши, токи, монети и керамика от късната римска епоха (379-450 г. сл. Хр.) свидетелстват за продължаващия интензивен стопански живот. През 1911 г. при направени разкопки са открити следи от римска баня, която за сега е единствената следа от градско строителство в Централните Родопи.

От периода на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.) са открити множество средновековни крепости, селища и некрополи, някои от които продължават да се използват още от тракийско време.

През епохата на Българското Възраждане (1762-1878 г.) в гр. Чепеларе и селищата около него кипи оживена културно-просветна дейност, илюстрирана от съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четири от църквите са декларирани като художествени паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани като паметници на културата от местно значение. Към всеки храм е съществувало и училище.